Ще бъдем други
ЩЕ БЪДЕМ ДРУГИ
Ти още пазиш детската мечта
закътана дълбоко във сърцето –
сребристо тиха, нежна красота,
една въздишка – слязла от небето.
Обгърне ли те влюбено нощта,
звезди изгряват, пеят и танцуват
небесния си блус със радостта,
орисани да страдат и добруват.
Към странен лъчезарен синкав свят
изпращаш свойте мисли надалеко.
Навярно търсиш слънчевия град,
заслушана в космическото ехо.
Пред стълбите на някакъв палат
присядаш като дрипаво момиче
и всеки идващ звезден непознат
разпитваш дълго – плаха като птиче.
В теб истински узрява любовта –
мечтана, отвоювана, неземна.
Превърнеш ли я в стих за песента,
от всяко чудо пò е тя вълшебна.
А нейде тук, от страсти ослепял,
живея аз – със бурите в душата.
До днес почти не съм се опознал,
но още те очаквам – на земята.
И вече знам, край нас ще зазвучи
камбанен звън – за празници да бие,
че срещнат ли се нашите души,
ще бъдем други. Просто ще сме – ние!
© Росен Гъдев All rights reserved.
