Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя,
обзема ме емоция преломна.
Запомнила е гордата снага –
тя влела е енергия огромна.
Отде да взема думи, я кажи,
че твоя героизъм да опиша?
Отвсякъде прокрадват се следи,
отвсякъде духът ти още диша.
Ликът ти от портретите мълчи,
мълчи, ала с мълчание говори.
Извират от очите ти лъчи,
които за душите ни се молят.
Затуй ще бъдеш тук, докато нас
ни има, осъзнали що е смисъл.
Те, твоите дела са мощна власт,
а думите ти – всепронизващ писък!
По случай 150г. от гибелта на Васил Левски. Поклон!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados