Ще бъдеш тук, докато нас ни има
Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя,
обзема ме емоция преломна.
Запомнила е гордата снага –
тя влела е енергия огромна.
Отде да взема думи, я кажи,
че твоя героизъм да опиша?
Отвсякъде прокрадват се следи,
отвсякъде духът ти още диша.
Ликът ти от портретите мълчи,
мълчи, ала с мълчание говори.
Извират от очите ти лъчи,
които за душите ни се молят.
Затуй ще бъдеш тук, докато нас
ни има, осъзнали що е смисъл.
Те, твоите дела са мощна власт,
а думите ти – всепронизващ писък!
По случай 150г. от гибелта на Васил Левски. Поклон!
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Краси, Миночка, Ели! Всяка дума за него е като мехлем за душите ни, каквото й да напишем и кажем, все ще е малко. Велик!
-
Поклон пред Апостола на свободата! Дани, поздравявам те за прекрасното стихотворение!
-
Дани, пропуснала съм това невероятно посвещение. За Апостола, думите не стигат. Хареса ми!
Благодаря ти! -
Поклон. Мълчанието винаги говори повече, но само, за който е дадено да чува.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
