30 mar 2012, 9:48
Ще целуна вярата
527
0
5
Ще целуна вярата
Ще целуна вярата, която я нося,
като икона свещена в мен.
Ще се поклоня на това време отминало,
което остави отпечатък като ден.
Зная, че няма да съм същата.
Животът като хитрост колко неща ми отне.
Една звезда като лудост пак ми говори
за вечерта, която дойде.
Ще целуна сянката ù ярка,
ще отмина за да разбера,
че всичко е било като закачка
на тази вяра живота, любовта.
© Мария Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Аз пьк обратно.Всичко излезло от вьтре ми харесва.Радвам се за поздрава и продьлжавам да те чета
-
Благодаря Ви Венета,ще помисля.Преди всичко ценя откровението.
-
Мария, може би искаш да кажеш много неща и от това стиховете са станали малко хаотични, неразбираеми.
-
Използвам случая да отбележа, че намирам този текст за рядко безсмислен, но ако някой открие нещо повече в него - да го отбележи.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Разрешавам си да споделя моето мнение тук,затова защото този сайт се нарича"Откровение"кеото между другото това заглавие ме поблазни.Попадайки тук с огромно желание да науча нещо повече аз търся да намеря,да срещна онова откровение от което всеки човек има нужда.Но за съжеление виждам и чета много често реплики които ме смущават и дразнят.През точното ми програмирано за деня време за четене и писане в сайта виждам много коментари,реплики,заяждания.Дали това е добре? Аз съм човек който обича критиките,вслушвам се в мнението на другите,но не винаги харесвам написаното на някой.Това значи,че всички имаме различно виждане и мироглед.Не зная кой и как се оценяват творбите,но съм убедена в тяхната правота,въпреки моето мнение.Колко ли големи поети има тук не зная,но вече знам че някои си придават такава важност и самочувствие,като че ли сайта е техен.
А колко много това "Откровение" би помогнало на всички!
А сега мисля,че имам право да споделя г-н Тома (дано е за последно)Вашия коментар относно моето стих."Ще целуна вярата ,която я нося".Както казвате,Ви го намирате "за рядко безсмислено"и едва ли някои ще разбере написаното-е това не знам.Не искам да Ви убедя в обратното,за себе си си мисля,че не сте разбрали какво съм искала да кажа.За това именно си разрешавам да Ви обесня.Всеки човек носи някаква вяра в себе си(както и аз),покланям се на отминалия ден,защото той си отива в безкрайността и никога няма да се върне,всички се променяме,"а живота като хитрост" взема от всички нас това което не желаем-младостта.А когато дойде вечерта си правим равносметка за отминалия ден"като закачка".
Ето това съм искала да кажа,както казвате в моя "безсмислен текст",за тази вяра живота -любовта.
Ще си помисля вечерта,но все пак Ви благодаря,ценя Вашето мнение!