30.03.2012 г., 9:48

Ще целуна вярата

659 0 5

Ще целуна вярата

 

Ще целуна вярата, която я нося,

като икона свещена в мен.

Ще се поклоня на това време отминало,

което остави отпечатък като ден.

 

Зная, че няма да съм същата.

Животът като хитрост колко неща ми отне.

Една звезда като лудост пак ми говори

за вечерта, която дойде.

 

Ще целуна сянката ù ярка,

ще отмина за да разбера,

че всичко е било като закачка

на тази вяра живота, любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уважаеми г-н Тома,
    Разрешавам си да споделя моето мнение тук,затова защото този сайт се нарича"Откровение"кеото между другото това заглавие ме поблазни.Попадайки тук с огромно желание да науча нещо повече аз търся да намеря,да срещна онова откровение от което всеки човек има нужда.Но за съжеление виждам и чета много често реплики които ме смущават и дразнят.През точното ми програмирано за деня време за четене и писане в сайта виждам много коментари,реплики,заяждания.Дали това е добре? Аз съм човек който обича критиките,вслушвам се в мнението на другите,но не винаги харесвам написаното на някой.Това значи,че всички имаме различно виждане и мироглед.Не зная кой и как се оценяват творбите,но съм убедена в тяхната правота,въпреки моето мнение.Колко ли големи поети има тук не зная,но вече знам че някои си придават такава важност и самочувствие,като че ли сайта е техен.
    А колко много това "Откровение" би помогнало на всички!
    А сега мисля,че имам право да споделя г-н Тома (дано е за последно)Вашия коментар относно моето стих."Ще целуна вярата ,която я нося".Както казвате,Ви го намирате "за рядко безсмислено"и едва ли някои ще разбере написаното-е това не знам.Не искам да Ви убедя в обратното,за себе си си мисля,че не сте разбрали какво съм искала да кажа.За това именно си разрешавам да Ви обесня.Всеки човек носи някаква вяра в себе си(както и аз),покланям се на отминалия ден,защото той си отива в безкрайността и никога няма да се върне,всички се променяме,"а живота като хитрост" взема от всички нас това което не желаем-младостта.А когато дойде вечерта си правим равносметка за отминалия ден"като закачка".
    Ето това съм искала да кажа,както казвате в моя "безсмислен текст",за тази вяра живота -любовта.
    Ще си помисля вечерта,но все пак Ви благодаря,ценя Вашето мнение!


  • Аз пьк обратно.Всичко излезло от вьтре ми харесва.Радвам се за поздрава и продьлжавам да те чета
  • Благодаря Ви Венета,ще помисля.Преди всичко ценя откровението.
  • Мария, може би искаш да кажеш много неща и от това стиховете са станали малко хаотични, неразбираеми.
  • Използвам случая да отбележа, че намирам този текст за рядко безсмислен, но ако някой открие нещо повече в него - да го отбележи.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...