24 ene 2007, 0:54

ще чакам

  Poesía
1.8K 0 10

В този късен час
и в таз студена нощ
замислена стоя
и слушам тъжни песни.
С чаша в ръка
и бутилка пресушена
давя мъката си, обичта си,
макар и отмъстена.
Слушам песни за съдбата,
за любовта и за сълзи.
Колко просто са остроени нещата -
обичаш, страдаш, плачеш,
проклинаш и всичко отначало.
Давя болката си сега
и опиянявам душата си.
Сега за последно плача за теб.
С последната глъдка нека се напия
цял живот студена нека бъда като теб.
Уморих се да обичам, нека сърцето затихне
и чака онзи, който от мъка не пие,
който с нежност ще ме научи отново да обичам.
Тогава отново да гледам с надежда към утрешния ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като цяло мн ми допадна.
    ...дано "чакането" ти да е свършило Успехи
  • страхотен стих и блика от него много истина много ми хареса
  • Много ти благодаря, обаче ти заслужаваш още повече, една невероятна истина - и двамата говорим за едно и също, вътре има ужасно много граматически грешки, кой е бил този тъпанарин/ка/ да пусне такъв красив, но необработен стих
  • Поздрав!
  • Винаги трябва да има утре! Та чак до дълбока старост.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...