В този късен час
и в таз студена нощ
замислена стоя
и слушам тъжни песни.
С чаша в ръка
и бутилка пресушена
давя мъката си, обичта си,
макар и отмъстена.
Слушам песни за съдбата,
за любовта и за сълзи.
Колко просто са остроени нещата -
обичаш, страдаш, плачеш,
проклинаш и всичко отначало.
Давя болката си сега
и опиянявам душата си.
Сега за последно плача за теб.
С последната глъдка нека се напия
цял живот студена нека бъда като теб.
Уморих се да обичам, нека сърцето затихне
и чака онзи, който от мъка не пие,
който с нежност ще ме научи отново да обичам.
Тогава отново да гледам с надежда към утрешния ден.
© Бени Всички права запазени
...дано "чакането" ти да е свършило Успехи