24 jul 2009, 22:43

Ще чакам

  Poesía
979 0 2

Ще съм скрита някъде навътре,

когато се усмихнеш призори.

И, когато се събудиш, ще разсъмне

песен за надежда на милион звезди.

 

Ще прикрия сълзите с една ръка,

с другата ще махам за сбогуване,

Като спомен за подранила самота,

като сън несбъднат от милуване...

 

Ще се прекръстя мислено на прага,

когато в гръб усетя погледа ти вперен,

сетне ще напусна, може би ще бягам,

макар до смърт да съм ранена...

 

Ще стисна силно дланите в юмрук,

дори и кръв да текне по ръцете,

утре може би отново ще съм тук,

ще чакам теб – останал във сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за стиха!
    "Ще се прекръстя мислено на прага...."
    Дано Бог е винаги с теб!
  • Много красота има в този стих!
    Макар и тъжна!
    А очакването винаги е болезнено, дори когато е красиво!
    Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...