24 jul 2009, 22:43

Ще чакам

  Poesía
982 0 2

Ще съм скрита някъде навътре,

когато се усмихнеш призори.

И, когато се събудиш, ще разсъмне

песен за надежда на милион звезди.

 

Ще прикрия сълзите с една ръка,

с другата ще махам за сбогуване,

Като спомен за подранила самота,

като сън несбъднат от милуване...

 

Ще се прекръстя мислено на прага,

когато в гръб усетя погледа ти вперен,

сетне ще напусна, може би ще бягам,

макар до смърт да съм ранена...

 

Ще стисна силно дланите в юмрук,

дори и кръв да текне по ръцете,

утре може би отново ще съм тук,

ще чакам теб – останал във сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за стиха!
    "Ще се прекръстя мислено на прага...."
    Дано Бог е винаги с теб!
  • Много красота има в този стих!
    Макар и тъжна!
    А очакването винаги е болезнено, дори когато е красиво!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...