24 июл. 2009 г., 22:43

Ще чакам

976 0 2

Ще съм скрита някъде навътре,

когато се усмихнеш призори.

И, когато се събудиш, ще разсъмне

песен за надежда на милион звезди.

 

Ще прикрия сълзите с една ръка,

с другата ще махам за сбогуване,

Като спомен за подранила самота,

като сън несбъднат от милуване...

 

Ще се прекръстя мислено на прага,

когато в гръб усетя погледа ти вперен,

сетне ще напусна, може би ще бягам,

макар до смърт да съм ранена...

 

Ще стисна силно дланите в юмрук,

дори и кръв да текне по ръцете,

утре може би отново ще съм тук,

ще чакам теб – останал във сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за стиха!
    "Ще се прекръстя мислено на прага...."
    Дано Бог е винаги с теб!
  • Много красота има в този стих!
    Макар и тъжна!
    А очакването винаги е болезнено, дори когато е красиво!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....