Ще съм скрита някъде навътре,
когато се усмихнеш призори.
И, когато се събудиш, ще разсъмне
песен за надежда на милион звезди.
Ще прикрия сълзите с една ръка,
с другата ще махам за сбогуване,
Като спомен за подранила самота,
като сън несбъднат от милуване...
Ще се прекръстя мислено на прага,
когато в гръб усетя погледа ти вперен,
сетне ще напусна, може би ще бягам,
макар до смърт да съм ранена... ...