26 nov 2018, 8:59

Ще чакам тук

  Poesía
2K 21 25

Ще чакам тук. Мълчанието свое да пречупиш.

Душата ти да се разтърси от любов.

Преградите, които изгради напук от глупост,

да сринеш всичките, когато си готов.

 

Ще чакам тук. Със устните си тихо ще те сричам.

Невидимото да прозреш ти със душа.

Не мога миг да оживея, без да те обичам.

И всъщност затова не мога да умра.

 

Ще чакам тук. Докрай. За нас стрелките ще са спрели.

Ако пък времето не стигне и ни спре,

отвъд ще те посрещна. Невъзможна е раздяла,

когато в двамата тупти едно сърце!

 

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...