26 nov 2018, 8:59

Ще чакам тук

  Poesía
1.9K 21 25

Ще чакам тук. Мълчанието свое да пречупиш.

Душата ти да се разтърси от любов.

Преградите, които изгради напук от глупост,

да сринеш всичките, когато си готов.

 

Ще чакам тук. Със устните си тихо ще те сричам.

Невидимото да прозреш ти със душа.

Не мога миг да оживея, без да те обичам.

И всъщност затова не мога да умра.

 

Ще чакам тук. Докрай. За нас стрелките ще са спрели.

Ако пък времето не стигне и ни спре,

отвъд ще те посрещна. Невъзможна е раздяла,

когато в двамата тупти едно сърце!

 

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...