Ще чакам тук. Мълчанието свое да пречупиш.
Душата ти да се разтърси от любов.
Преградите, които изгради напук от глупост,
да сринеш всичките, когато си готов.
Ще чакам тук. Със устните си тихо ще те сричам.
Невидимото да прозреш ти със душа.
Не мога миг да оживея, без да те обичам.
И всъщност затова не мога да умра.
Ще чакам тук. Докрай. За нас стрелките ще са спрели.
Ако пък времето не стигне и ни спре,
отвъд ще те посрещна. Невъзможна е раздяла,
когато в двамата тупти едно сърце!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени