26.11.2018 г., 8:59

Ще чакам тук

1.9K 21 25

Ще чакам тук. Мълчанието свое да пречупиш.

Душата ти да се разтърси от любов.

Преградите, които изгради напук от глупост,

да сринеш всичките, когато си готов.

 

Ще чакам тук. Със устните си тихо ще те сричам.

Невидимото да прозреш ти със душа.

Не мога миг да оживея, без да те обичам.

И всъщност затова не мога да умра.

 

Ще чакам тук. Докрай. За нас стрелките ще са спрели.

Ако пък времето не стигне и ни спре,

отвъд ще те посрещна. Невъзможна е раздяла,

когато в двамата тупти едно сърце!

 

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....