29 mar 2012, 19:53

Ще черпя днес

  Poesía
2.2K 0 16

Пропаднах на матурата в живота.

Очаквах поправителен. Но нямаше.

Ранена бях. Запъплих без посока.

Море от сЪлзи ме ограждаше...

 

Намерих те. Деляхме даже залъка.

Събрахме любовта във дните си.

Летяхме към звездите. Само двамата.

До болката. И клюмналите нарциси...

 

Закърпих си душата. С мъка оцеля.

Събирах си живота по трохичка.

Кълвах от болката. Но тя не намаля.

И все се лутах. Бях безкрила птичка...

 

Сега съм жива. Даже и празнувам.

Ще черпя с оцелелите мечти.

Животът ме покани. И танцувам.

Букет ми подари... безброй звезди!

 

маги

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....