Пропаднах на матурата в живота.
Очаквах поправителен. Но нямаше.
Ранена бях. Запъплих без посока.
Море от сЪлзи ме ограждаше...
Намерих те. Деляхме даже залъка.
Събрахме любовта във дните си.
Летяхме към звездите. Само двамата.
До болката. И клюмналите нарциси...
Закърпих си душата. С мъка оцеля.
Събирах си живота по трохичка.
Кълвах от болката. Но тя не намаля.
И все се лутах. Бях безкрила птичка...
Сега съм жива. Даже и празнувам.
Ще черпя с оцелелите мечти.
Животът ме покани. И танцувам.
Букет ми подари... безброй звезди!
маги
© Магдалена Рашева Все права защищены
До болка мое усещане... сякаш се сливам с лирическата... сякаш съм аз...
Прегръщам те с благодарност!!!