22 mar 2008, 17:20

Ще дочакаме ли пролет

  Poesía
921 0 3

Златна есен,
позлатила всичко с песен.
Теб и мене не пожали,
чувствата, лицата ни попари.
Златна есен,
а след нея зима,
младостта ни бавно взима.
С бяла пелерина ни постила,
тихо сняг в сърцата ни настила.


 

Отново ще дочакаме ли пролет,
и ще видим ли отново птичи полет?
Снеговете ни ще се стопят ли,
сърцата ни в любов ще разцъфтят ли?
Или примирено зимата си ще обикнем,
със студа и щипещ ний ще свикнем.
Пролетта красива ще забравим,
сълзите в снега си ще удавим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш много хубаво! Много!
    с обич, Гергана...ех, че хубаво име носиш!
  • О, всеки сезон е подвластен на чувствата и на Любовта!
    Докосна ме!
    Поздрави!
  • Когато всички сезони в човешкия живот са стойностно изживени, и зимата е красива. Струва си да я дочакаме.

    Стихът ти изразява човешки чувства и вълнения.
    Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...