Ще дочакаме ли пролет
Златна есен,
позлатила всичко с песен.
Теб и мене не пожали,
чувствата, лицата ни попари.
Златна есен,
а след нея зима,
младостта ни бавно взима.
С бяла пелерина ни постила,
тихо сняг в сърцата ни настила.
Отново ще дочакаме ли пролет,
и ще видим ли отново птичи полет?
Снеговете ни ще се стопят ли,
сърцата ни в любов ще разцъфтят ли?
Или примирено зимата си ще обикнем,
със студа и щипещ ний ще свикнем.
Пролетта красива ще забравим,
сълзите в снега си ще удавим.
© Гергана All rights reserved.
