4 nov 2006, 1:44

Ще дойда

  Poesía
726 0 8

Четейки  "Очаквам те...”

от Белоснежка

 

Ще дойда тихо,тихо ще приседна

с поглед уморен пред твоята врата,

а прагът ти, към мен навъсен,

ще попита:- Где се скита до до сега?

 

А, аз те дирих в нощите самотни,

постилах люшнали звезди

та стъпките до теб да бъдат леки

и лунен прах събирах със очи.

 

За тебе, свидна обич моя

разтварях търсещи крила

и пареше ме във душата зноя

заради липсващата ти ръка.

 

Но ето: чух гласа ти в мрака

и пътя ми към тебе засия,

за дългото ти чакане в отплата

аз идвам любовта да ти даря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятна нежност!!!
    поздрави,Роси!
  • Чрез този път да покорим безкрая,
    душите си да слеем във една
    и в тази приказна омая
    любовта ни да блести като звезда.

    Да палим сутрин с нея небосклона,
    да превърнем хоризонта във дъга,
    а на любовта ни в ореола
    да открие всеки своята следа.

    Страхотен поетичен коментар си ми направила Белоснежке!
    Благодаря ти!

    Джейни и Креми, сърдечно благодаря и на вас!
  • Прекрасно!
    Браво!
  • Очаквах те... с трепереща душа,
    и молех път към мене да откриеш,
    изпратих ти блещукаща звезда -
    та морен поглед в нея ти да впиеш.

    И вярната посока тя да ти покаже -
    до моето сърце, до моя тих копнеж...
    за бляновете ми към тебе да разкаже,
    които в нощите ме палят като свещ...

    Дочаках те... и ето те - пред мен,
    жадуван, истински, от плът и кръв,
    заклевам те, да бъде вечен тоя плен,
    пътеките ни да се слеят в път!
    * * *
    Поздрав, Роси! Чудесен стих, прегръдка!
  • Добро утро Кити,Христо и Анета!
    Благодаря ви за коментарите!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...