4.11.2006 г., 1:44

Ще дойда

724 0 8

Четейки  "Очаквам те...”

от Белоснежка

 

Ще дойда тихо,тихо ще приседна

с поглед уморен пред твоята врата,

а прагът ти, към мен навъсен,

ще попита:- Где се скита до до сега?

 

А, аз те дирих в нощите самотни,

постилах люшнали звезди

та стъпките до теб да бъдат леки

и лунен прах събирах със очи.

 

За тебе, свидна обич моя

разтварях търсещи крила

и пареше ме във душата зноя

заради липсващата ти ръка.

 

Но ето: чух гласа ти в мрака

и пътя ми към тебе засия,

за дългото ти чакане в отплата

аз идвам любовта да ти даря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятна нежност!!!
    поздрави,Роси!
  • Чрез този път да покорим безкрая,
    душите си да слеем във една
    и в тази приказна омая
    любовта ни да блести като звезда.

    Да палим сутрин с нея небосклона,
    да превърнем хоризонта във дъга,
    а на любовта ни в ореола
    да открие всеки своята следа.

    Страхотен поетичен коментар си ми направила Белоснежке!
    Благодаря ти!

    Джейни и Креми, сърдечно благодаря и на вас!
  • Прекрасно!
    Браво!
  • Очаквах те... с трепереща душа,
    и молех път към мене да откриеш,
    изпратих ти блещукаща звезда -
    та морен поглед в нея ти да впиеш.

    И вярната посока тя да ти покаже -
    до моето сърце, до моя тих копнеж...
    за бляновете ми към тебе да разкаже,
    които в нощите ме палят като свещ...

    Дочаках те... и ето те - пред мен,
    жадуван, истински, от плът и кръв,
    заклевам те, да бъде вечен тоя плен,
    пътеките ни да се слеят в път!
    * * *
    Поздрав, Роси! Чудесен стих, прегръдка!
  • Добро утро Кити,Христо и Анета!
    Благодаря ви за коментарите!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...