Четейки "Очаквам те...”
от Белоснежка
Ще дойда тихо,тихо ще приседна
с поглед уморен пред твоята врата,
а прагът ти, към мен навъсен,
ще попита:- Где се скита до до сега?
А, аз те дирих в нощите самотни,
постилах люшнали звезди
та стъпките до теб да бъдат леки
и лунен прах събирах със очи.
За тебе, свидна обич моя
разтварях търсещи крила
и пареше ме във душата зноя
заради липсващата ти ръка.
Но ето: чух гласа ти в мрака
и пътя ми към тебе засия,
за дългото ти чакане в отплата
аз идвам любовта да ти даря.© Росица Петрова All rights reserved.
поздрави,Роси!