Ще дойда! Чакай само!
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат,
от взиране в далечните предели.
Така безмълвно майките обичат,
за рожби непокорни закопнели.
Минават влакове и още колко,
изпращаш с трепет бавните вагони.
Стрелочникът отмерва сляпа болка,
от мъката душата ти се рони...
Съзряла край кантона прашно цвете,
усмихваш се. И с мъката на рамо,
оставяш нощем лампата да свети,
да имам праг. Ще дойда! Чакай само!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
