Ще дойда! Чакай само!
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат,
от взиране в далечните предели.
Така безмълвно майките обичат,
за рожби непокорни закопнели.
Минават влакове и още колко,
изпращаш с трепет бавните вагони.
Стрелочникът отмерва сляпа болка,
от мъката душата ти се рони...
Съзряла край кантона прашно цвете,
усмихваш се. И с мъката на рамо,
оставяш нощем лампата да свети,
да имам праг. Ще дойда! Чакай само!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
