5 abr 2013, 12:19  

Ще дойде ден 

  Poesía » Otra
406 0 1

Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
влиза в моя дом и мойта същност.

И не ме оставя тук дори
да почина в сянката ти щедра.
Ти не се ли вече умори
бръчките в челото да разведряш?

Ден ще дойде, чувствам, като трус,
ще засвирят виещи сирени.
Доработил ще съм своя труд
и веригите освободени.

Пряко през узрелия бостан
към дома когато се завръщам,
в късна вечер твоя гъвкав стан
силно, чак до болка, ще прегръщам!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??