Ще докосвам пламъка

26 ene 2018, 14:08

Poesía

646 3 2

Толкова ножове са забивали във мене,
че когато цвете подари ми някой,
да разбера какво е, ми отнема време.
Толкова прекършваха ми добротата.
Тук поникна мъничко ранено лошо място,
драскотини всякакви ми спомнят,
че конците на сърцето ми са прясни
и да ги разшият пак, не е готово.
Само хора. Кучета до днес не са ме хапали.
Късаха, разкъсваха ме гладно,
ала, сигурен съм, някъде че са останали
двама или трима да им вярвам.
Като птичка с трън, забит в гърдите,
сигурно запявам за последно,
но до последно вярвам във добрите
и им посвещавам мойта песен.
Сигурно от някой утре пак ще се опаря,
сигурно ще ме замерят пак със камък.
Но не ще ме спре това до края
заради огъня… да не докосвам пламъка.

Йордан Гергов

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Луннавест (Една от Луната)

2020-05-03T22:45:14+03:00

Много силни стихове и думи, които докосват и парят! Винаги вярата ни спасява, винаги вярата ни дарява всичко, което сме пожелали и чакали. Понякога любовта на хората ни се струва като сън, но си струва да я дочакаме
azura_luna (Петя Стефанова)

2020-03-14T15:06:15+02:00

„Трябва да вярваш, да се довериш на хората, или животът става невъзможен." – Антон Чехов