Ще докосвам пламъка
Толкова ножове са забивали във мене,
че когато цвете подари ми някой,
да разбера какво е, ми отнема време.
Толкова прекършваха ми добротата.
Тук поникна мъничко ранено лошо място,
драскотини всякакви ми спомнят,
че конците на сърцето ми са прясни
и да ги разшият пак, не е готово.
Само хора. Кучета до днес не са ме хапали.
Късаха, разкъсваха ме гладно,
ала, сигурен съм, някъде че са останали
двама или трима да им вярвам.
Като птичка с трън, забит в гърдите,
сигурно запявам за последно,
но до последно вярвам във добрите
и им посвещавам мойта песен.
Сигурно от някой утре пак ще се опаря,
сигурно ще ме замерят пак със камък.
Но не ще ме спре това до края
заради огъня… да не докосвам пламъка.
Йордан Гергов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Гергов Всички права запазени
