elpis (Йордан Гергов)
24 18
26 янв. 2018 г., 14:08

Ще докосвам пламъка 

  Поэзия
649 3 2

Толкова ножове са забивали във мене,
че когато цвете подари ми някой,
да разбера какво е, ми отнема време.
Толкова прекършваха ми добротата.
Тук поникна мъничко ранено лошо място,
драскотини всякакви ми спомнят,
че конците на сърцето ми са прясни
и да ги разшият пак, не е готово.
Само хора. Кучета до днес не са ме хапали.
Късаха, разкъсваха ме гладно,
ала, сигурен съм, някъде че са останали
двама или трима да им вярвам.
Като птичка с трън, забит в гърдите,
сигурно запявам за последно,
но до последно вярвам във добрите
и им посвещавам мойта песен.
Сигурно от някой утре пак ще се опаря,
сигурно ще ме замерят пак със камък.
Но не ще ме спре това до края
заради огъня… да не докосвам пламъка.

 

                                           Йордан Гергов

© Йордан Гергов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силни стихове и думи, които докосват и парят! Винаги вярата ни спасява, винаги вярата ни дарява всичко, което сме пожелали и чакали. Понякога любовта на хората ни се струва като сън, но си струва да я дочакаме
  • „Трябва да вярваш, да се довериш на хората, или животът става невъзможен." – Антон Чехов
Предложения
: ??:??