Ще има ли и мен кой да погребе?
Ще има ли и мен кой да погребе,
или месата ми така ще си изгният
на някое измислено поле –
след битка на народ със политици?
Децата ми, изгонени от дом
дали ще могат китка да положат
там, дето дишах и останах с Бог,
но с злото не можах да се чифтосам?
Дали кръвта ми може да даде
на някое зрънцé онази мъка,
която плачеше по синове
и не повярва в дългата разлъка?
А старите, очакващи очи
на майките ни, лягали си гладни –
ще има ли кой залък да дели,
ако си тръгнем ние с първите камбани?
Ще има ли и мен кой да спомене,
когато мръсните фанфари свирят?
Аз имам силно, непродадено сърце...
На гроба ми свободен кон ще цвили!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Благодаря за коментара, Младен! Ангелче...
