Ще има ли и мен кой да погребе?
Ще има ли и мен кой да погребе,
или месата ми така ще си изгният
на някое измислено поле –
след битка на народ със политици?
Децата ми, изгонени от дом
дали ще могат китка да положат
там, дето дишах и останах с Бог,
но с злото не можах да се чифтосам?
Дали кръвта ми може да даде
на някое зрънцé онази мъка,
която плачеше по синове
и не повярва в дългата разлъка?
А старите, очакващи очи
на майките ни, лягали си гладни –
ще има ли кой залък да дели,
ако си тръгнем ние с първите камбани?
Ще има ли и мен кой да спомене,
когато мръсните фанфари свирят?
Аз имам силно, непродадено сърце...
На гроба ми свободен кон ще цвили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря за коментара, Младен! Ангелче...