Apr 2, 2020, 3:36 PM

Ще има ли и мен кой да погребе?

  Poetry » Civic
743 5 15

Ще има ли и мен кой да погребе,

или месата ми така ще си изгният

на някое измислено поле –

след битка на народ със политици?

Децата ми, изгонени от дом

дали ще могат китка да положат

там, дето дишах и останах с Бог,

но с злото не можах да се чифтосам?

Дали кръвта ми може да даде

на някое зрънцé онази мъка,

която плачеше по синове

и не повярва в дългата разлъка?

А старите, очакващи очи

на майките ни, лягали си гладни –

ще има ли кой залък да дели,

ако си тръгнем ние с първите камбани?

Ще има ли и мен кой да спомене,

когато мръсните фанфари свирят?

Аз имам силно, непродадено сърце...

На гроба ми свободен кон ще цвили!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежко и горчиво....
  • От финансова гледна точка - пепелта е по- скъпото удоволствие. Мисля, че и свободни коне не останаха вече... може би някой застраховател ще има изчерпателен отговор. А номерът е ясен...
  • Тъжна действителност... Грозно бъдеще. Горчив стих.
  • Не случайно искам кон, а не псе. А гробът е просто някакво място... Благодаря за коментара, Младен! Ангелче..., Георги - аз не бързам, ама някой ни тика...
  • Напомняш ни спешно да се погрижим за конете, Геновева, защото развели гриви те са символи на свободата. А за хората все ще се намери някой пес да вдигне крак върху гробовете им. Мисля, че при сегашната ситуация гробове няма да има, а само урни със сивкава пепел. Хубав стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...