Ще изчезна от живота ти безследно
Mojsei & Aphrodite
Мили! Пиша ти това писмо
в изнемога – толкоз уморена-
там…при другите – не е само:
чувствам се безкрайно състарена.
В онзи миг, когато ме разлюби,
нещо почна да ме взима-
то душата ми докрай погуби
и ме хвърли в тежка зима.
Съжалявам, че детето ни е малко,
но погълнах вече цялата отрова-
туй единствено за мен е жалко:
за смъртта съм аз готова.
Чувството ми вече не е диво
над историята ни обозрима-
станало е толкоз колебливо,
щом престанах да съм ти любима.
Времето за мене спря
в спомена за царствена корона,
но и той полекичка умря-
нямам самочувствие на мадона.
Вместо в съпружеството нежно,
преживявам карма скверна
в ежедневие обратно и метежно,
смъкнало ме в бездна черна.
Минах самочувствието на просякиня
и разбарх, че няма връщане обратно-
примирена съм в ролята си на слугиня
и приемам участта си безвъзвратно.
Зная, че решението ми е проклето,
мисля непрекъснато за моя син-
ти обичай, не мрази детето:
туй към теб е моето:”Амин!”
Ще изчезна от живота ти безследно-
туй сериозно ти го обещавам,
а това е моето писмо последно-
с него всичко ти прощавам.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Букет от фрезии за Мойра!
-
Харесвам творбите ти заради това, което носят лично на мен и за невероятната атмосфера, която създават!
-
Гера, коментарът ти е в центъра на колизията, която преживява героинята и дава отговор на въпросите повдигнати в коментарите ми с Гергана.
Поздрав! -
Роси, развиваш съдържателно текста с противнвата гледна точка.
Поздрав! -
ПРОШКА
Прошка-нещо тъй велико.
Де да можех да простя!
Де да можех да извикам
и без гняв да изкрещя,
че обичам ви безумно,
теб, детето, не смъртта,
че не мога да живея
повече с тази лъжа.
Знам за тебе, знам за нея,
знам за вашата игра
и с любов ще съумея,
мисля, вече да простя.
Искам с тебе да живея,
с теб и моята вина,
че макар да не умея,
искам да съм ти жена! -
Ще черпя с един стих!
Чувствам се така виновен,
че живота ти погубвам,
но кажи какво да сторя
като по друга днес тъгувам!
Обичта към тебе веч я няма,
няма го и чувството върховно,
ала помня времето, когато
те докосвах тъй гальовно.
На сина ми ти си майка
и за него ми е болно
мотивацията ти е жалка
да си тръгваш тъй спокойно.
Вярно е че ме обичаш,
но пък виж...не заслужавам
от живота си да се отричаш
затуй,че друга обожавам. -
Ако само ми позволите да вметна...стиха е хубав, казва много, аз не разбирам защо остава дори в този си вид непонятен за сайта
-
Роси! Ти си призната за първа домакиня в сайта...Моля те, почерпи Моника с каквото си избере - да не й е напразно идването. И да се отнесете с нея внимателно.
-
Гергана, отлично разбрах позицията ти. Но тук гледната точка вече не е на всепобеждаващата любов, а на самоубийството и тук е разликата в позициите ни.
Поздрав! -
Мога искрено да се присъединя към казаното от Гери.
-
Творбата ми хареса, докоснах се до терзанията на героинята и съвсем не я осъждам, но смятам, че любовта на майката към детето трябва да е по-силна от всяка друга обич и именно тази любов да я върне към живота!
Пак казвам, произведението ми харесва! Поздрав!
-
Като назидание си абсолютно права, Гергана! Но влез в духа на творбата, постави се на мястото на героя...Приеми съдбата му.
Поздрав! -
От любов изгубена не се умира,
изборът за смърт е слабост -
и дори душата мъка да раздира,
детската усмивка носи радост!
От любов изгубена, дори и безвъзвратно,
живот един не се погубва, не и не!
Всичко друго връща се обратно,
само не и пулс в застинало сърце...
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
