Ще изчезна от живота ти безследно
Mojsei & Aphrodite
Мили! Пиша ти това писмо
в изнемога – толкоз уморена-
там…при другите – не е само:
чувствам се безкрайно състарена.
В онзи миг, когато ме разлюби,
нещо почна да ме взима-
то душата ми докрай погуби
и ме хвърли в тежка зима.
Съжалявам, че детето ни е малко,
но погълнах вече цялата отрова-
туй единствено за мен е жалко:
за смъртта съм аз готова.
Чувството ми вече не е диво
над историята ни обозрима-
станало е толкоз колебливо,
щом престанах да съм ти любима.
Времето за мене спря
в спомена за царствена корона,
но и той полекичка умря-
нямам самочувствие на мадона.
Вместо в съпружеството нежно,
преживявам карма скверна
в ежедневие обратно и метежно,
смъкнало ме в бездна черна.
Минах самочувствието на просякиня
и разбарх, че няма връщане обратно-
примирена съм в ролята си на слугиня
и приемам участта си безвъзвратно.
Зная, че решението ми е проклето,
мисля непрекъснато за моя син-
ти обичай, не мрази детето:
туй към теб е моето:”Амин!”
Ще изчезна от живота ти безследно-
туй сериозно ти го обещавам,
а това е моето писмо последно-
с него всичко ти прощавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
