16 ago 2014, 19:06

Ще изпратя лятото...

  Poesía » Otra
779 0 13

Още малко... и ще изпратя лятото... 
И топлите лъчи.. и слънчогледите... 
Ще отлети на юг и ятото, 
а аз ще си пазя спомен за облаците, белите... 

И ще ми липсват пеперудите... 
И мириса на билки и сено... 
И песничката на щурците ... 
(В ухото ще запазя си едно...) 

Морето ще ми липсва... Пясъкът... 
Соленото и мокрото... вълните... 
В сърцето си ще помня летен смях, 
а слънчев лъч ще сложа във очите. 

Посрещам есента, но във душата ми 
частичка лятна искам да запазя. 
Изпращам лятото, но топлината
запалена от теб в Душата ми, остава...

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко тъжно, защото е все пак изпращане,
    но красиво!
  • Добре дошъл тук, Радо! Изпратих лятото... да... И есента май е време даже да изпратя... Ама... да вземем да удалим по една греяна ракия, а? http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=314747
  • Изпрати ли го вече? Тук вече и сняг натрупа. Та по този повод: Да ви е честит първия сняг. Хайде, прибирайте слънцето и вадете ръкавиците. Поздравления!
  • Благодаря, Д.Д! Че кой не забелязва, че скоро ще изпратим, лятото? Преображение мина и всичко се променя... Всички знаем, че ще изпратим скоро лятот, но просто не ни се иска да го пуснем.
  • От определени жени нищо не може да се скрие.Сърцето ми подсказа, че ако някой го забележи , само ще си ти....
    Много е хубаво...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...