6 feb 2023, 18:28  

Ще живея и утре

  Poesía
1K 1 2

ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ

 

... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,

не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –

погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,

и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега.

 

Вече свикнах да скитам сред хорица ледни – и зли.

И се надам, че в Рая няма тъй да ми бъде студено?

Ще се будя със Обич! – с гласовитите Трети петли.

Ще преда светли рими върху своето криво вретено.

 

Писъмца ще ви пращам напролет по звездния дъжд.

И – додето в представите ваши съм кожа – и кокал,

нека Джени се радва на момчето си в мократа ръж! –

а пък аз да ги гледам откъм Рая – със моя бинокъл.

 

И в света, заприличал на гнусен – за луди! – приют,

всяка вечер ще слитам във вашите ледни компютри.

Ако още си мислите, че съм просто кварталният луд,

ми повярвайте, моля ви? – аз ще живея и Утре.

 

6 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 18, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...