ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега.
Вече свикнах да скитам сред хорица ледни – и зли.
И се надам, че в Рая няма тъй да ми бъде студено?
Ще се будя със Обич! – с гласовитите Трети петли.
Ще преда светли рими върху своето криво вретено.
Писъмца ще ви пращам напролет по звездния дъжд.
И – додето в представите ваши съм кожа – и кокал,
нека Джени се радва на момчето си в мократа ръж! – ...