anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
26 may 2020, 12:52

Ще кажа само...

1.1K 6 9

Усещам как витаеш… Конник черен

с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.

И чувам как зловещо се кикотиш,

по улиците хора не намерил...

 

Признавам си, успя да ме уплашиш.

Страха от теб от детството си нося.

Зло куче си!... Но името на Господ

щом чуеш ти, подвиваш в миг опашка.

 

И тези стихове не са възхвала!

Как бих могла сонет да посвещавам

на мрака, на смъртта, на всичко скверно?!...

 

Но искам да ти кажа, че си жалък!

Не ще откраднеш от Твореца слава!

И дните ти са вече преброени...


 

Албена Димитрова

1.4.2020.

София.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Пепи, Мими, благодаря и на вас! Бог да ви благослови, бъдете здрави!
  • Елиза13 (Мария)
    Елиза13 (Мария)
    Силна творба с категоричен финал! Поздравявам те сърдечно, Албена!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Благодаря за информацията, сега прочетох за конкурса.
    Искрено се радвам за теб и те поздравявам за великолепното представяне! Честито!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ви, приятели! Това е второто от трите стихотворения, с които участвах в Националния поетичен конкурс „Биньо Иванов” и ми бе присъдена Първа награда за стихотворението „Обичам Те, Татко!”. Радвам се, че и то ви харесва.
    Бог да ви благослови, да ви опази живи и здрави!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Албенка...
    Звучи внушително...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0