May 26, 2020, 12:52 PM
Ще кажа само...
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш.
Страха от теб от детството си нося.
Зло куче си!... Но името на Господ
щом чуеш ти, подвиваш в миг опашка.
И тези стихове не са възхвала!
Как бих могла сонет да посвещавам
на мрака, на смъртта, на всичко скверно?!...
Но искам да ти кажа, че си жалък!
Не ще откраднеш от Твореца слава!
И дните ти са вече преброени...
Албена Димитрова
1.4.2020.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Пепи, Мими, благодаря и на вас! Бог да ви благослови, бъдете здрави!
-
Силна творба с категоричен финал! Поздравявам те сърдечно, Албена!
-
Благодаря за информацията, сега прочетох за конкурса.
Искрено се радвам за теб и те поздравявам за великолепното представяне! Честито! -
Благодаря ви, приятели! Това е второто от трите стихотворения, с които участвах в Националния поетичен конкурс „Биньо Иванов” и ми бе присъдена Първа награда за стихотворението „Обичам Те, Татко!”. Радвам се, че и то ви харесва.
Бог да ви благослови, да ви опази живи и здрави! -
Албенка...
Звучи внушително... -
Силен и въздействащ сонет! Поздравления, Албенче!
-
Много силно!
-
Той идва, за да ни напомни да не се самозабравяме!
Поучително.
Поздравления, Албена! -
Така е, Бени. Преброени са и за 1000 години ще бъде озаптен, но после пуснат отново на свобода. Защото този жалък човешки свят се нуждае от Управител, докато Господ се занимава с делата си небесни. Чудесен е стихът ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
