anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
May 26, 2020, 12:52 PM

Ще кажа само...

1.1K 6 9

Усещам как витаеш… Конник черен

с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.

И чувам как зловещо се кикотиш,

по улиците хора не намерил...

 

Признавам си, успя да ме уплашиш.

Страха от теб от детството си нося.

Зло куче си!... Но името на Господ

щом чуеш ти, подвиваш в миг опашка.

 

И тези стихове не са възхвала!

Как бих могла сонет да посвещавам

на мрака, на смъртта, на всичко скверно?!...

 

Но искам да ти кажа, че си жалък!

Не ще откраднеш от Твореца слава!

И дните ти са вече преброени...


 

Албена Димитрова

1.4.2020.

София.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Пепи, Мими, благодаря и на вас! Бог да ви благослови, бъдете здрави!
  • Елиза13 (Мария)
    Елиза13 (Мария)
    Силна творба с категоричен финал! Поздравявам те сърдечно, Албена!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Благодаря за информацията, сега прочетох за конкурса.
    Искрено се радвам за теб и те поздравявам за великолепното представяне! Честито!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ви, приятели! Това е второто от трите стихотворения, с които участвах в Националния поетичен конкурс „Биньо Иванов” и ми бе присъдена Първа награда за стихотворението „Обичам Те, Татко!”. Радвам се, че и то ви харесва.
    Бог да ви благослови, да ви опази живи и здрави!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Албенка...
    Звучи внушително...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0