anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
May 26, 2020, 12:52 PM

Ще кажа само...

1.1K 6 9

Усещам как витаеш… Конник черен

с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.

И чувам как зловещо се кикотиш,

по улиците хора не намерил...

 

Признавам си, успя да ме уплашиш.

Страха от теб от детството си нося.

Зло куче си!... Но името на Господ

щом чуеш ти, подвиваш в миг опашка.

 

И тези стихове не са възхвала!

Как бих могла сонет да посвещавам

на мрака, на смъртта, на всичко скверно?!...

 

Но искам да ти кажа, че си жалък!

Не ще откраднеш от Твореца слава!

И дните ти са вече преброени...


 

Албена Димитрова

1.4.2020.

София.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Пепи, Мими, благодаря и на вас! Бог да ви благослови, бъдете здрави!
  • Елиза13 (Мария)
    Елиза13 (Мария)
    Силна творба с категоричен финал! Поздравявам те сърдечно, Албена!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Благодаря за информацията, сега прочетох за конкурса.
    Искрено се радвам за теб и те поздравявам за великолепното представяне! Честито!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ви, приятели! Това е второто от трите стихотворения, с които участвах в Националния поетичен конкурс „Биньо Иванов” и ми бе присъдена Първа награда за стихотворението „Обичам Те, Татко!”. Радвам се, че и то ви харесва.
    Бог да ви благослови, да ви опази живи и здрави!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Албенка...
    Звучи внушително...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0