30 ene 2007, 10:12

ЩЕ ЛИ?

  Poesía
890 0 5

Къде отлитна, волно мое детство?

При моя син защо не долетиш?

Спокойствието, казват, е наследство -

тревогите защо не му спестиш?

От малък ли ще трябва да преглъща

видял витрините като препълнен кош?

Мечтите му в съня ще го поглъщат

с вампирски зъби впити като нож!

От малък ли ще трябва да се моли

на колене пред злобната тълпа,

забола зъби в тлъстите пържоли -

тя,властващ господар на бедноста?!

От малък ли ще трябва да целува

кървясали ръце за къшей хляб?!

Ще може ли на воля да лудува

във своя детски, непорочен свят?!

От малък ли ще трябва да заделя

от залъка за утрешният ден,

а вечер,тайно в своята постеля,

със сълзи да тъжи, че е роден?!

От малък ли ще трябва да пресмята

инфлация в проценти,фиксинг нов,

цени космически да го подмятат

във центрофугата от нелюбов?!

От малък ли ще трябва да не вярва

на политици с лъскави коли,

да диша вместо въздух хлор и сяра

и болката от бедност да търпи?!

От малък ли ще дъвче с болка хляба,

захвърлен от богати на сметта?!

Оплетен във една лъжа голяма,

той тайно ще мечтае за мига,

даряващ го със много по-щастливо

и по-спокойно детство.Вярвам аз -

ще грейне слънце в утрото мъгливо!

Уви! В незнаен ден, в незнаен час...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря на всички ви!от сърце!!!
  • Много трогателно!
  • Животът е добър и лош, от всичко човек трябва да опита.
    Той , синът ти, ще се научи как да го изживее, повярвай ми...и в трудностите ще се изгражда, като личност!
    Поздрав!
  • Много силен стих, Вальо!!!
    Спомням си и по наше време как определени хора имаха всичко, ние се облизвахме около тях. С надежда дочакахме новото, а то същите хора с нови дрехи. И ние пак се облизваме. Разликата е в годините само.
    Поздрави!!!
  • "И ако днес проливен дъжд вали,
    под слънчеви лъчи след ден ще крачиш!"

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...