ЩЕ ЛИ?
Къде отлитна, волно мое детство?
При моя син защо не долетиш?
Спокойствието, казват, е наследство -
тревогите защо не му спестиш?
От малък ли ще трябва да преглъща
видял витрините като препълнен кош?
Мечтите му в съня ще го поглъщат
с вампирски зъби впити като нож!
От малък ли ще трябва да се моли
на колене пред злобната тълпа,
забола зъби в тлъстите пържоли -
тя,властващ господар на бедноста?!
От малък ли ще трябва да целува
кървясали ръце за къшей хляб?!
Ще може ли на воля да лудува
във своя детски, непорочен свят?!
От малък ли ще трябва да заделя
от залъка за утрешният ден,
а вечер,тайно в своята постеля,
със сълзи да тъжи, че е роден?!
От малък ли ще трябва да пресмята
инфлация в проценти,фиксинг нов,
цени космически да го подмятат
във центрофугата от нелюбов?!
От малък ли ще трябва да не вярва
на политици с лъскави коли,
да диша вместо въздух хлор и сяра
и болката от бедност да търпи?!
От малък ли ще дъвче с болка хляба,
захвърлен от богати на сметта?!
Оплетен във една лъжа голяма,
той тайно ще мечтае за мига,
даряващ го със много по-щастливо
и по-спокойно детство.Вярвам аз -
ще грейне слънце в утрото мъгливо!
Уви! В незнаен ден, в незнаен час...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
