6 may 2013, 12:31  

Ще ли полети

  Poesía » Civil
776 0 0

 

Стон болезнен в ледена тъма

глъхне призрачно невнятен,

нигде ни едничка светлинка,

ни потрепващ лъч сияен.

 

Глас в пустиня – мъртва тишина –

мигар някой  го не чуе?

Свят заспал под сива пелена,

нявга ще ли се пробуди?

 

В непрогледен мрак нощта роди

грозно, хилаво отроче –

криза - де живота ни вгорчи

и го скапва днес, човече.

 

Де от вихрите отронен лист

е прокуден да се скита –

непорочен дух, невинно чист,

надалеч от род, родина.

 

Де отритнати во век души

все мизерстват и гладуват,

а крепители на гнет – лъжи

във охолство, лукс битуват.

 

На печален зов, уви, гласът

глъхне в тъмно - непонятен!

Безпристрастен, глух и ням светът

гледа тъпо безучастен.

 

Мигар вечно в сладък сън ще спи,

ще ли се светът пробуди?

И поривът на робските души

ще ли полети свободен,

ще ли полети?...

 

04.05. 2013 г. Куклен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...