Стон болезнен в ледена тъма
глъхне призрачно невнятен,
нигде ни едничка светлинка,
ни потрепващ лъч сияен.
Глас в пустиня – мъртва тишина –
мигар някой го не чуе?
Свят заспал под сива пелена,
нявга ще ли се пробуди?
В непрогледен мрак нощта роди
грозно, хилаво отроче –
криза - де живота ни вгорчи
и го скапва днес, човече.
Де от вихрите отронен лист
е прокуден да се скита –
непорочен дух, невинно чист,
надалеч от род, родина.
Де отритнати во век души
все мизерстват и гладуват,
а крепители на гнет – лъжи
във охолство, лукс битуват.
На печален зов, уви, гласът
глъхне в тъмно - непонятен!
Безпристрастен, глух и ням светът
гледа тъпо безучастен.
Мигар вечно в сладък сън ще спи,
ще ли се светът пробуди?
И поривът на робските души
ще ли полети свободен,
ще ли полети?...
04.05. 2013 г. Куклен
© Христо Оджаков Всички права запазени