6.05.2013 г., 12:31  

Ще ли полети

771 0 0

 

Стон болезнен в ледена тъма

глъхне призрачно невнятен,

нигде ни едничка светлинка,

ни потрепващ лъч сияен.

 

Глас в пустиня – мъртва тишина –

мигар някой  го не чуе?

Свят заспал под сива пелена,

нявга ще ли се пробуди?

 

В непрогледен мрак нощта роди

грозно, хилаво отроче –

криза - де живота ни вгорчи

и го скапва днес, човече.

 

Де от вихрите отронен лист

е прокуден да се скита –

непорочен дух, невинно чист,

надалеч от род, родина.

 

Де отритнати во век души

все мизерстват и гладуват,

а крепители на гнет – лъжи

във охолство, лукс битуват.

 

На печален зов, уви, гласът

глъхне в тъмно - непонятен!

Безпристрастен, глух и ням светът

гледа тъпо безучастен.

 

Мигар вечно в сладък сън ще спи,

ще ли се светът пробуди?

И поривът на робските души

ще ли полети свободен,

ще ли полети?...

 

04.05. 2013 г. Куклен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...