4 nov 2007, 15:17

Ще ме дочакаш 

  Poesía » De amor
964 0 7

Не ще дочакаш шепота на калдъръма,

утеха скрил в обърканите думи,

видение във мокрите очи на здрача,

затънал сред разкаляните друми.

Ще ме познаеш в непознати стъпки.

Звезда ще кръжне над студена пазва.

Ще почувстваш, че дори небето плаче

и пътеки други за дома ми ще потърсиш.

Ще проклинаш неизречените думи -

птици морни, блъскащи прозорец.

Ще пропъдиш всеки тъжен спомен,

непоканен на сърцето ти потропал.

Тайно мъничка искрица ще те блазни,

ще разкъса мрака на погубените нощи.

Неусетно ще ме търсиш още, още…

И така замръкнал там, ще ме дочакаш!

02.11.07 г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??