Ще ме дочакаш
Не ще дочакаш шепота на калдъръма,
утеха скрил в обърканите думи,
видение във мокрите очи на здрача,
затънал сред разкаляните друми.
Ще ме познаеш в непознати стъпки.
Звезда ще кръжне над студена пазва.
Ще почувстваш, че дори небето плаче
и пътеки други за дома ми ще потърсиш.
Ще проклинаш неизречените думи -
птици морни, блъскащи прозорец.
Ще пропъдиш всеки тъжен спомен,
непоканен на сърцето ти потропал.
Тайно мъничка искрица ще те блазни,
ще разкъса мрака на погубените нощи.
Неусетно ще ме търсиш още, още…
И така замръкнал там, ще ме дочакаш!
02.11.07 г© Василена Костова All rights reserved.
