Пронизващ поглед.
Тишината
се чупи и забива в мен.
Ранена чайка с вик се мята
по пясъка,
така студен.
Отново поглед.
Вледеняващ.
А милостиня-слънчев лъч
за кратко ме постопля вляво...
От близък бар пиянска глъч…
Не виждам поглед.
Ослепявам.
И да не чувах... най-добре.
Ще стана пяна, морска пяна.
Ще ме обичаш ли, Море?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Лозова Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
