Ще ме обичаш ли, Море?
Пронизващ поглед.
Тишината
се чупи и забива в мен.
Ранена чайка с вик се мята
по пясъка,
така студен.
Отново поглед.
Вледеняващ.
А милостиня-слънчев лъч
за кратко ме постопля вляво...
От близък бар пиянска глъч…
Не виждам поглед.
Ослепявам.
И да не чувах... най-добре.
Ще стана пяна, морска пяна.
Ще ме обичаш ли, Море?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
