15 nov 2008, 20:32

Ще ме спреш ли?

  Poesía
731 0 4
Ще ме спреш ли?


Спри ме само, ако мислиш,
че за теб ще бъда една.


Моят път е душата ти.
В тъмното по нея крача.
Безмълвна е устата ти,
но пак ме кара да плача.

Неволно сега си плати
за дето не ми даваше
в теб да живея. И сгреши,
още малко оставаше…

Жадно от кръвта ти пия,
ненаситна аз не спирам.
Кървавата ръка крия,
не исках да те убивам.

За прошка аз не те моля,
ти сега си там далече.
Сега няма що да сторя,
за прошка е късно вече.

Можеш времето да върнеш
и това да не се случи,
но върни го, ако мислиш,
че за теб ще бъда една!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...