Ще ме спреш ли?
Спри ме само, ако мислиш,
че за теб ще бъда една.
Моят път е душата ти.
В тъмното по нея крача.
Безмълвна е устата ти,
но пак ме кара да плача.
Неволно сега си плати
за дето не ми даваше
в теб да живея. И сгреши,
още малко оставаше…
Жадно от кръвта ти пия,
ненаситна аз не спирам.
Кървавата ръка крия,
не исках да те убивам.
За прошка аз не те моля,
ти сега си там далече.
Сега няма що да сторя,
за прошка е късно вече.
Можеш времето да върнеш
и това да не се случи,
но върни го, ако мислиш,
че за теб ще бъда една!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
Хубаво е, Стефи!