15 nov 2008, 20:32

Ще ме спреш ли?

  Poesía
735 0 4
Ще ме спреш ли?


Спри ме само, ако мислиш,
че за теб ще бъда една.


Моят път е душата ти.
В тъмното по нея крача.
Безмълвна е устата ти,
но пак ме кара да плача.

Неволно сега си плати
за дето не ми даваше
в теб да живея. И сгреши,
още малко оставаше…

Жадно от кръвта ти пия,
ненаситна аз не спирам.
Кървавата ръка крия,
не исках да те убивам.

За прошка аз не те моля,
ти сега си там далече.
Сега няма що да сторя,
за прошка е късно вече.

Можеш времето да върнеш
и това да не се случи,
но върни го, ако мислиш,
че за теб ще бъда една!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...