Ще ме спреш ли?
Ще ме спреш ли?
Спри ме само, ако мислиш,
че за теб ще бъда една.
Моят път е душата ти.
В тъмното по нея крача.
Безмълвна е устата ти,
но пак ме кара да плача.
Неволно сега си плати
за дето не ми даваше
в теб да живея. И сгреши,
още малко оставаше…
Жадно от кръвта ти пия,
ненаситна аз не спирам.
Кървавата ръка крия,
не исках да те убивам.
За прошка аз не те моля,
ти сега си там далече.
Сега няма що да сторя,
за прошка е късно вече.
Можеш времето да върнеш
и това да не се случи,
но върни го, ако мислиш,
че за теб ще бъда една!
Спри ме само, ако мислиш,
че за теб ще бъда една.
Моят път е душата ти.
В тъмното по нея крача.
Безмълвна е устата ти,
но пак ме кара да плача.
Неволно сега си плати
за дето не ми даваше
в теб да живея. И сгреши,
още малко оставаше…
Жадно от кръвта ти пия,
ненаситна аз не спирам.
Кървавата ръка крия,
не исках да те убивам.
За прошка аз не те моля,
ти сега си там далече.
Сега няма що да сторя,
за прошка е късно вече.
Можеш времето да върнеш
и това да не се случи,
но върни го, ако мислиш,
че за теб ще бъда една!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Хубаво е, Стефи!
