15 нояб. 2008 г., 20:32

Ще ме спреш ли?

736 0 4
Ще ме спреш ли?


Спри ме само, ако мислиш,
че за теб ще бъда една.


Моят път е душата ти.
В тъмното по нея крача.
Безмълвна е устата ти,
но пак ме кара да плача.

Неволно сега си плати
за дето не ми даваше
в теб да живея. И сгреши,
още малко оставаше…

Жадно от кръвта ти пия,
ненаситна аз не спирам.
Кървавата ръка крия,
не исках да те убивам.

За прошка аз не те моля,
ти сега си там далече.
Сега няма що да сторя,
за прошка е късно вече.

Можеш времето да върнеш
и това да не се случи,
но върни го, ако мислиш,
че за теб ще бъда една!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...