9 jun 2009, 7:48

Ще мечтая

  Poesía
1.2K 0 18

нямам глас след теб да викам вече
затова безмълвна съм на прага
през сълзи гледам колко си далече
и колко малко път до края ти остава

стопяваш се размит във сенките
на недоденуван ден смълчан сломен
преди да е залязло непотребно слънцето
ще си на вечност разтояние от мен

а аз стоя на прага закована
и нямам сили името ти да крещя
защото знам че съм била измамена
във опита да сбъдна глупава мечта

изтривам недоплакани сълзите
и леко ти обръщам гръб
за луди зная само са мечтите....
за тебе ще мечтая нищо че ми носиш скръб

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ам, понякога мечтите не са вариант,а Имаш мейл
  • Този стих изстина, сложи ли другия, Вик?!
  • Пзодрави справила си се както винаги много добре!
    ,,и нямам сили името ти да крещя
    защото знам че съм била измамена
    във опита да сбъдна глупава мечта
    изтривам недоплакани сълзите
    и леко ти обръщам гръб''
    В интерес на истината това ме грабна най-много!
  • С риск да бъда просто поредния коментар ще кажа:

    Стига с тази тъга! Стига ми къса сърцето!
  • Хихихи на инат засега, като свърши ината на злоба, ма няма да се откажа от мечтаенето
    Ваше Благородие, понякога хубавото на мечтите е, че са мечти...не всички трябва да бъдат следвани, някои от тях трябва просто..ами да се мечтаят

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...