9 jun 2009, 7:48

Ще мечтая

  Poesía
1.2K 0 18

нямам глас след теб да викам вече
затова безмълвна съм на прага
през сълзи гледам колко си далече
и колко малко път до края ти остава

стопяваш се размит във сенките
на недоденуван ден смълчан сломен
преди да е залязло непотребно слънцето
ще си на вечност разтояние от мен

а аз стоя на прага закована
и нямам сили името ти да крещя
защото знам че съм била измамена
във опита да сбъдна глупава мечта

изтривам недоплакани сълзите
и леко ти обръщам гръб
за луди зная само са мечтите....
за тебе ще мечтая нищо че ми носиш скръб

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ам, понякога мечтите не са вариант,а Имаш мейл
  • Този стих изстина, сложи ли другия, Вик?!
  • Пзодрави справила си се както винаги много добре!
    ,,и нямам сили името ти да крещя
    защото знам че съм била измамена
    във опита да сбъдна глупава мечта
    изтривам недоплакани сълзите
    и леко ти обръщам гръб''
    В интерес на истината това ме грабна най-много!
  • С риск да бъда просто поредния коментар ще кажа:

    Стига с тази тъга! Стига ми къса сърцето!
  • Хихихи на инат засега, като свърши ината на злоба, ма няма да се откажа от мечтаенето
    Ваше Благородие, понякога хубавото на мечтите е, че са мечти...не всички трябва да бъдат следвани, някои от тях трябва просто..ами да се мечтаят

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...