9.06.2009 г., 7:48

Ще мечтая

1.2K 0 18

нямам глас след теб да викам вече
затова безмълвна съм на прага
през сълзи гледам колко си далече
и колко малко път до края ти остава

стопяваш се размит във сенките
на недоденуван ден смълчан сломен
преди да е залязло непотребно слънцето
ще си на вечност разтояние от мен

а аз стоя на прага закована
и нямам сили името ти да крещя
защото знам че съм била измамена
във опита да сбъдна глупава мечта

изтривам недоплакани сълзите
и леко ти обръщам гръб
за луди зная само са мечтите....
за тебе ще мечтая нищо че ми носиш скръб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ам, понякога мечтите не са вариант,а Имаш мейл
  • Този стих изстина, сложи ли другия, Вик?!
  • Пзодрави справила си се както винаги много добре!
    ,,и нямам сили името ти да крещя
    защото знам че съм била измамена
    във опита да сбъдна глупава мечта
    изтривам недоплакани сълзите
    и леко ти обръщам гръб''
    В интерес на истината това ме грабна най-много!
  • С риск да бъда просто поредния коментар ще кажа:

    Стига с тази тъга! Стига ми къса сърцето!
  • Хихихи на инат засега, като свърши ината на злоба, ма няма да се откажа от мечтаенето
    Ваше Благородие, понякога хубавото на мечтите е, че са мечти...не всички трябва да бъдат следвани, някои от тях трябва просто..ами да се мечтаят

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...