9.06.2009 г., 7:48 ч.

Ще мечтая 

  Поезия
5.0 (8)
1036 0 18
нямам глас след теб да викам вече
затова безмълвна съм на прага
през сълзи гледам колко си далече
и колко малко път до края ти остава
стопяваш се размит във сенките
на недоденуван ден смълчан сломен
преди да е залязло непотребно слънцето
ще си на вечност разтояние от мен
а аз стоя на прага закована
и нямам сили името ти да крещя
защото знам че съм била измамена
във опита да сбъдна глупава мечта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
  • Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...

Още произведения »