нямам глас след теб да викам вече
затова безмълвна съм на прага
през сълзи гледам колко си далече
и колко малко път до края ти остава
стопяваш се размит във сенките
на недоденуван ден смълчан сломен
преди да е залязло непотребно слънцето
ще си на вечност разтояние от мен
а аз стоя на прага закована
и нямам сили името ти да крещя
защото знам че съм била измамена
във опита да сбъдна глупава мечта ...