23 oct 2007, 9:16

Ще ми горчат

  Poesía
1.3K 0 6
 

Две очи довчера ме зовяха,

гледаха ме влюбено в захлас,

името ми устните шептяха,

просеха от мойте устни страст.


Две ръце ме търсеха във мрака,

молеха за малко топлина,

влюбени, те можеха да чакат,

близост само да им позволя.


Силно рамо чакаше смирено

върху него да склоня глава,

мъжки огън тлееше смутено,

пазеше ме да не изгоря.


Моето сърце не му отвърна,

моята душа не го разбра,

моята ръка не го прегърна,

а захвърли гнево любовта.


Днес очите му ме гледат строго,

устните му чувствени мълчат.

Искам да ги нацелувам много,

ала знам - сега ще ми горчат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...